Sherlock_4_2

Интервю с Бенедикт Къмбърбач по повод 4 сезон на “Шерлок”, к

Какво е чусвството да облечете отново прословутото палто на Шерлок?
Прекрасно е, разбира се, но същевременно снимахме по средата на лятото и беше много горещо всеки път, когато го обличах. Но това палто е част от същността на Шерлок, част от неговата екипировка, негова броня.

Как намираме Шерлок, Джон и Мери в началото на четвърти сезон?
Много нови неща се случват, например появява се бебе. Родителските отговорности никога не са били за подценяване, но определено се усложняват, когато са замесени и криминални престъпления.

Джон и Мери стават родители. Какви са чувствата на Шерлок по този въпрос?
Мисля, че Шерлок се отнася с голяма доза покровителство към тях като семейство, но когато става въпрос за новородено, не се чувства в свои води. Надявам се уменията и взаимодействието ми с моите деца да са поне малко по-ангажиращи от неговите! Той изглежда безразличен, което е комично на моменти, но зад всичко това се кмрие дълбока любов. Той е Ангелът-пазител.

Как се отнасяте към създаването на Вашата версия на Шерлок?
Шерлок не е просто Шерлок, той е бил бебе, после дете, след това юноша, млад мъж и чак тогава става онзи 30 годишен Шерлок, който виждаме в първия епизод на първия сезон. Знаем, че той има брат на име Майкрофт и родители, но абсолютно нищо не знаем за неговото детство. Аз лично пожелах да науча всичко за детството му на много ранен етап по работата ни със сценария. Трябва да имаш подкрепяща история, върху която да работиш като актьор, защото не можеш да изградиш образ на базата на грациозни маниери. Това, което аз се опитвам да направя е се информирам подробно относно това кой всъщност е моят герой.

Кое е толкова привлекателно в това, да играеш Шерлок?
Това, което винаги е накланяло везните при моя избор на роли е историята да е интересна за разказване, а аз просто да се изгубя в преживяването. Когато се връщаш към образа на нещо познато, със сигурност се чувстваш по-комфортно до някаква степен, хубаво е да се съберете отново старата банда. Аз не се завръщам много често към дадени роли, а и като се замислите това са 12 епизода, плюс един специален. Не е кой знае какво.
От друга страна мащабът на Шерлок винаги е амбициозен, толкова голям, колкото никой друг не е. Окончателното оформление на това, което произвеждаме е много филмово, с много високо качество и това е от огромно знаечние. Защото тук не става въпрос да сравняваме само бюджетите за кино с тези за телевизия, но също и времето, с което трябва да се съобразяваме.

Казват, никога не работете с деца или животни. В сезон 4 работите и с двете. Как Ви се стори?
Имахме едно интересно куче в първия епизод. Той беше много сладък, но се страхуваше от града, от твърде многото хора и не беше свикнал да ходи по твърди повърхности. Бяхме в Borough Market, с много хора наоколо, на бетон и асфалт. В сцената, кучето трябваше да завлече Аманда към центъра на Лондон, но на практика на нея и се наложи да го влачи. Беше забавно.
А бебетата са забележителни, аз самият съм баща и знам колко трудно е да се постигне нещо в синхрон с графика на бебето. Процесите се ръководеха от бебето, в снимките с негово участие, което на мен лично ми хареса, защото някак спираш да се взимаш насериозно като професионалист.

Колко от темперамента на Шерлок се задвижва от очевидните недостатъци на другите, а не от собственото му желание за съвършенство?
За мен, голяма част от характера на Шерлок се е оформил от желанието му да бъде свръх човек, когато всъщност е обикновен човек. Да, различен е, но кой не е! Това, което ние наричаме цивилизация на него му пречи и го разсейва от възможността да мисли на безпрецедентното ниво на сложност, на което функционира мозъкът му. Не е вярно, че останалия свят е глупав, просто за да бъде той умен, се налага голяма част от разсейващия го шум да отпадне и така се стига до там, че той неглежира и омаловажа голяма част от случващото се около него. Но това е и неговата най-голяма слабост, защото му пречи да вижда неща, които са точно под носа му.
Сляпото му петно е това, което го прави толкова добър, колкото е. Той има сложни взаимоотношения със света. Нещата трябва да са по този начин, за да може да побеждава, но същевременно това, с което ангажира вниманието си често не му дава да види очевидното. Това е велико от гледна точка на историята, защото хората не виджат някои неща, просто защото той не ги е видял. Но в крайна сметка той не е свръх човек. Напротив, човек е и понякога се проваля.